28 янв. 2014 г., 11:20

Онзи ред последен

719 0 3

  Онзи ред последен

 

Ти бе на онзи ред последен

най във ляво,

за последно

когато те видях...

 

Видях и себе си

до теб...

На онзи същи ред

толко празен.

 

В мисли се загърнах,

стана хладно,

към реда погледнах плахо,

не откривах силует.

 

Толко близо, а толкова далеч,

още чувам изгарящата реч:

"Сбогом, забрави ме!

не споменавай мойто име!"

 

Това ми каза

за последно.

Но пак оставаш близо,

макар и надалеч...

 

Видях себе си,

някога, до теб,

аз и ти сляти в силует...

Още пазя онзи ред...

 

Редът го знаеш,

мястото също...

Най-последен, горе вляво,

в сърцето, което обича те изцяло!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря за изказаното мнение.Това е важно- още повече, че казваш какво ти харесва и какво не.Харесвам градивната критика, не онази злобната, а градивната. Има разлика! Благодаря още веднъж за хубавите думи, Бленика!
    А това за харесването, го казах, понеже нали знаеш, че все пак едни от произведенията си харесваш повече от други, макар да са твои...

    Може би си чела и други от стиховете ми и за това ти се вижда с очакван край....но все пак ми харесва края.Ако се абстрахираш от това, че до момента пиша повече в една определена линия.Но имам и други, които са малко по различни
  • Първите четири стиха ме грабнаха. След това останах малко разочарована. В любовната лирика нямаш голям избор от сюжети. Намери начин, по който една история да прозвучи така, сякаш се случва за пръв път в историята на Човека. Търси необичайното. Нека история, която разказваш се откроява така, както се откроява самотното листо на една от снимките.

    И естествено, че си го харесваш, нали е твое, аз също харесвам всичките си снимки, дори тези, за които знам, че не са много сполучливи.

    Имаш дарба, сигурна съм, че ще създадеш неща, които ще ме връщат към страницата ти.
  • Е...някой да изкаже мнение?Не се срамувайте
    Питам ви, защото аз лично си го харесвам.А на вас харесва ли ви?

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...