Онзи ред последен
Онзи ред последен
Ти бе на онзи ред последен
най във ляво,
за последно
когато те видях...
Видях и себе си
до теб...
На онзи същи ред
толко празен.
В мисли се загърнах,
стана хладно,
към реда погледнах плахо,
не откривах силует.
Толко близо, а толкова далеч,
още чувам изгарящата реч:
"Сбогом, забрави ме!
не споменавай мойто име!"
Това ми каза
за последно.
Но пак оставаш близо,
макар и надалеч...
Видях себе си,
някога, до теб,
аз и ти сляти в силует...
Още пазя онзи ред...
Редът го знаеш,
мястото също...
Най-последен, горе вляво,
в сърцето, което обича те изцяло!
© А.А. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Първите четири стиха ме грабнаха. След това останах малко разочарована. В любовната лирика нямаш голям избор от сюжети. Намери начин, по който една история да прозвучи така, сякаш се случва за пръв път в историята на Човека. Търси необичайното. Нека история, която разказваш се откроява така, както се откроява самотното листо на една от снимките.
И естествено, че си го харесваш, нали е твое, аз също харесвам всичките си снимки, дори тези, за които знам, че не са много сполучливи.
Имаш дарба, сигурна съм, че ще създадеш неща, които ще ме връщат към страницата ти. -
Е...някой да изкаже мнение?Не се срамувайте
Питам ви, защото аз лично си го харесвам.А на вас харесва ли ви?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А това за харесването, го казах, понеже нали знаеш, че все пак едни от произведенията си харесваш повече от други, макар да са твои...
Може би си чела и други от стиховете ми и за това ти се вижда с очакван край....но все пак ми харесва края.Ако се абстрахираш от това, че до момента пиша повече в една определена линия.Но имам и други, които са малко по различни