28.01.2014 г., 11:20

Онзи ред последен

717 0 3

  Онзи ред последен

 

Ти бе на онзи ред последен

най във ляво,

за последно

когато те видях...

 

Видях и себе си

до теб...

На онзи същи ред

толко празен.

 

В мисли се загърнах,

стана хладно,

към реда погледнах плахо,

не откривах силует.

 

Толко близо, а толкова далеч,

още чувам изгарящата реч:

"Сбогом, забрави ме!

не споменавай мойто име!"

 

Това ми каза

за последно.

Но пак оставаш близо,

макар и надалеч...

 

Видях себе си,

някога, до теб,

аз и ти сляти в силует...

Още пазя онзи ред...

 

Редът го знаеш,

мястото също...

Най-последен, горе вляво,

в сърцето, което обича те изцяло!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря за изказаното мнение.Това е важно- още повече, че казваш какво ти харесва и какво не.Харесвам градивната критика, не онази злобната, а градивната. Има разлика! Благодаря още веднъж за хубавите думи, Бленика!
    А това за харесването, го казах, понеже нали знаеш, че все пак едни от произведенията си харесваш повече от други, макар да са твои...

    Може би си чела и други от стиховете ми и за това ти се вижда с очакван край....но все пак ми харесва края.Ако се абстрахираш от това, че до момента пиша повече в една определена линия.Но имам и други, които са малко по различни
  • Първите четири стиха ме грабнаха. След това останах малко разочарована. В любовната лирика нямаш голям избор от сюжети. Намери начин, по който една история да прозвучи така, сякаш се случва за пръв път в историята на Човека. Търси необичайното. Нека история, която разказваш се откроява така, както се откроява самотното листо на една от снимките.

    И естествено, че си го харесваш, нали е твое, аз също харесвам всичките си снимки, дори тези, за които знам, че не са много сполучливи.

    Имаш дарба, сигурна съм, че ще създадеш неща, които ще ме връщат към страницата ти.
  • Е...някой да изкаже мнение?Не се срамувайте
    Питам ви, защото аз лично си го харесвам.А на вас харесва ли ви?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...