20 янв. 2017 г., 22:15

Онзи стълб до магазина

920 0 4

Колко ли дълго ще се връщаш там.

Зад онзи стълб до магазина.

Ще гледаш вкъщи ли съм.

Няма ли отнякъде да мина.

Взирайки се в неподвижните завеси,

скрили неведнъж нашите странни интереси.

Ще се опитваш да забравиш телефонни номера, адреси.

А щом алкохолът се слее с кръвта, ще ми пишеш "Хей, къде си?"

Колко ли дълго ще се връщаш там...

Там, където ни веднъж не се почувства сам.

Там, където беше истински обичан.

Там, където с мили думи бе наричан.

Там, където огънят гореше.

Там, където сърце ти беше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rumyana Momchilova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...