Онзи стълб до магазина
Колко ли дълго ще се връщаш там.
Зад онзи стълб до магазина.
Ще гледаш вкъщи ли съм.
Няма ли отнякъде да мина.
Взирайки се в неподвижните завеси,
скрили неведнъж нашите странни интереси.
Ще се опитваш да забравиш телефонни номера, адреси.
А щом алкохолът се слее с кръвта, ще ми пишеш "Хей, къде си?"
Колко ли дълго ще се връщаш там...
Там, където ни веднъж не се почувства сам.
Там, където беше истински обичан.
Там, където с мили думи бе наричан.
Там, където огънят гореше.
Там, където сърце ти беше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rumyana Momchilova Всички права запазени
