Oпипом

6 янв. 2024 г., 07:06 2024-01-06T07:15:23+02:00

Поэзия

167 1 2

Пристъпваш опипом и хлъзгав
път под нозете ти се вие.
За кой ли път сърцето дръзва,
да вярва - аз и ти сме ние.

Крепи те чувството за дълг и
не спираш, от лъжи преситен.
А дълги, колко да са дълги?
щом преброени са ни дните.

Живеем го - живот на заем,
душата нощем болка драска.
Додето с теб се колебаем,
животът си върви. Неласкав,

към нас. И всеки грозен делник
въртим се в кръг. Не ти ли втръсна?
накъсани, неравноделни,
сиротни думи... Обич късна,

четеш ли моя стих сиротен,
Или препъва те и лъже,
измислицата, че живот е,
лихварят, дето си му длъжен?

И пътят опипом изминат,
ще свърши. С падане, с летене.
Щом двама души се разминат,
дългът с душите им платен е.