Пристъпваш опипом и хлъзгав
път под нозете ти се вие.
За кой ли път сърцето дръзва,
да вярва - аз и ти сме ние.
Крепи те чувството за дълг и
не спираш, от лъжи преситен.
А дълги, колко да са дълги?
щом преброени са ни дните.
Живеем го - живот на заем,
душата нощем болка драска.
Додето с теб се колебаем,
животът си върви. Неласкав, ...