16 дек. 2010 г., 13:50

Опит

781 0 0

 

Опитах се да се измия

от тинята, хвърлена по мен.

Опитах се да се извия,

да избегна горчивия, кален ръжен...

 

Не успях! - а толкова исках… да бъдем,

виж, днеска вече не знам…

Даже очите притварям и зъбите стискам,

но отново не знам…

 

А ти? Ти може би знаеш…

е добре, тогава кажи…

Не искаш?... тогава мълчи

или гордо ръмжи, ако искаш…

 

Аз пък ще пея

фалшиво, прегракнало, жално…

А дали ще напиша няколко думи прощални?

Не знам… май няма никакъв смисъл…

 

Не, реших, ще говоря още и още,

и още много дори. Мога даже цветя

да поставя пред сърдечните твои стени,

за да станат красиви и да не боли,

 

когато се сгромолясат…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яни Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....