16.12.2010 г., 13:50

Опит

775 0 0

 

Опитах се да се измия

от тинята, хвърлена по мен.

Опитах се да се извия,

да избегна горчивия, кален ръжен...

 

Не успях! - а толкова исках… да бъдем,

виж, днеска вече не знам…

Даже очите притварям и зъбите стискам,

но отново не знам…

 

А ти? Ти може би знаеш…

е добре, тогава кажи…

Не искаш?... тогава мълчи

или гордо ръмжи, ако искаш…

 

Аз пък ще пея

фалшиво, прегракнало, жално…

А дали ще напиша няколко думи прощални?

Не знам… май няма никакъв смисъл…

 

Не, реших, ще говоря още и още,

и още много дори. Мога даже цветя

да поставя пред сърдечните твои стени,

за да станат красиви и да не боли,

 

когато се сгромолясат…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яни Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....