nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito (Надежда Тошкова)
39 488
27 янв. 2019 г., 16:43

Опит да извая себе си

617 1 2

От нямане остава ли следа?
                   Селвер

 

откъртвам си 
малки парченца страх
за да мога да срещна теб

 

най-големият оставих за ръцете ти

 

накрая срещнах себе си
когато те няма
и един страх за прегръщане

 

заобичах черното
завинаги
с болката да не съм първа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Станисла (Ссссс)
    Станисла (Ссссс)
    хубаво!
  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    "откъртвам си
    малки парченца страх
    за да мога да срещна теб
    най-големият оставих за ръцете ти
    накрая срещнах себе си
    когато те няма..."

    Откровение в духа!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0