Преглътнах го. На сухо. Както винаги.
Една лъжа. А после ще е друга.
Но няма нищо. Ето, виж ме: мина ми.
Отиде си с надеждите за чудо...
Да, знам за любопитството и котките.
Така че в случая едва ли си виновен.
Нещата следват ненаписаната логика.
И крайно неуместно е да спорим.
С теб двамата сме доста уморени.
И всъщност нямам нужда от изпросено.
Започна като опит за летене.
Не беше даже опит за докосване.