24 янв. 2009 г., 12:35

Опит за докосване

1.3K 1 10
 

 

Преглътнах го. На сухо. Както винаги.

Една лъжа. А после ще е друга.

Но няма нищо. Ето, виж ме: мина ми.

Отиде си с надеждите за чудо...

 

Да, знам за любопитството и котките.

Така че в случая едва ли си виновен.

Нещата следват ненаписаната логика.

И крайно неуместно е да спорим.

 

С теб двамата сме доста уморени.

И всъщност нямам нужда от изпросено.

Започна като опит за летене.

Не беше даже опит за докосване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...