Преглътнах го. На сухо. Както винаги.
Една лъжа. А после ще е друга.
Но няма нищо. Ето, виж ме: мина ми.
Отиде си с надеждите за чудо...
Да, знам за любопитството и котките.
Така че в случая едва ли си виновен.
Нещата следват ненаписаната логика.
И крайно неуместно е да спорим.
С теб двамата сме доста уморени.
И всъщност нямам нужда от изпросено.
Започна като опит за летене.
Не беше даже опит за докосване.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
Здрасти и на теб, Рени! Специални поздрави и на Ели, Пети и Еми (ако ми позволяват да ги наричам така)
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
