24.01.2009 г., 12:35 ч.

Опит за докосване 

  Поезия
1116 1 10
 

 

Преглътнах го. На сухо. Както винаги.

Една лъжа. А после ще е друга.

Но няма нищо. Ето, виж ме: мина ми.

Отиде си с надеждите за чудо...

 

Да, знам за любопитството и котките.

Така че в случая едва ли си виновен.

Нещата следват ненаписаната логика.

И крайно неуместно е да спорим.

 

С теб двамата сме доста уморени.

И всъщност нямам нужда от изпросено.

Започна като опит за летене.

Не беше даже опит за докосване.

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??