24.01.2009 г., 12:35

Опит за докосване

1.3K 1 10
 

 

Преглътнах го. На сухо. Както винаги.

Една лъжа. А после ще е друга.

Но няма нищо. Ето, виж ме: мина ми.

Отиде си с надеждите за чудо...

 

Да, знам за любопитството и котките.

Така че в случая едва ли си виновен.

Нещата следват ненаписаната логика.

И крайно неуместно е да спорим.

 

С теб двамата сме доста уморени.

И всъщност нямам нужда от изпросено.

Започна като опит за летене.

Не беше даже опит за докосване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...