teis
50 574
7 июл. 2019 г., 19:12

Опит за себенамиране 

  Поэзия
622 5 6

Кураж ли сбрах, че тръгнах да се търся?
Нахълтах смело, без ориентир.
Подмолни мисли, страхове, привички
изникнаха като след дъжд - в шпалир.
Потупваха ме ласкаво по рамото,
метани ми извайваха с ръка.
И аз им вярвах. Вкопчена в познатото
слепеех, че ме спъваха с крака.
А беше тъмно, мътно, експанзивно -
уж в мене бях, а кретах в облак чер.
Сглупих. Непредвидливо и наивно-
дори не взех със себе си... фенер.
Да светна, да се видя отдалече -
все още ли душата ми е цяла?
Без суеверия, без грим, съблечена 
до голо, отредена за началото?
Да я помилвам, да я полюлея
във шепите си, да я прилаская...
Да ми се довери, че да  посмея
по своя мярка да си я извая...
............
Не се получи. Явно се подминах.
Себенамирането провалих.
Душата си така и не рамкирах
по свой тертип. Дали се преоткрих?... 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??