Още те мисля, прости ми!...
Като сън, твоят образ блести ми...
И макар, че мълчиш
като спомен гориш!
Твоите думи и устни,
сякаш не ще да забравя,
опитвам, но не мога да пусна,
кажи ми какво да направя?!
Усещам косите ти, твоето тяло,
как ме прегръщаше страстно...
Няма те! Мълчиш! Изглежда умряло...
Да се откажа е нужно, но нещо ме спира!
Опитах! Хиляди пъти!
Горих спомени мили,
но вярваш ли - отново възкръсват!
Нямам повече сили!...
Ти връщаш се! В очите на друга,
в гласът на някоя втора,
във смехът на някоя трета...
Но зная, те са заблуда!
Защото сърцето за тебе копнее!
А в душата ми зее
отворена дупка, с твоята форма...
и друга не пасва!
Сякаш обувката стъклена търся,
или красавицата, скрита под магарешка кожа...
Прости ми! Опитах настрани да те сложа -
но съдбата нашепва отново за тебе!...
Опитах!
Но само с тебе политах!
Това е!
Сърцето си знае!...
© Добромир Иванов Все права защищены