21 мая 2024 г., 09:53

Опитах

422 2 0

Още те мисля, прости ми!...

Като сън, твоят образ блести ми...

И макар, че мълчиш

като спомен гориш!

 

Твоите думи и устни,

сякаш не ще да забравя,

опитвам, но не мога да пусна,

кажи ми какво да направя?!

 

Усещам косите ти, твоето тяло,

как ме прегръщаше страстно...

Няма те! Мълчиш! Изглежда умряло...

Да се откажа е нужно, но нещо ме спира!

 

Опитах! Хиляди пъти!

Горих спомени мили,

но вярваш ли - отново възкръсват!

Нямам повече сили!...

 

Ти връщаш се! В очите на друга,

в гласът на някоя втора,

във смехът на някоя трета...

Но зная, те са заблуда!

 

Защото сърцето за тебе копнее!

А в душата ми зее

отворена дупка, с твоята форма...

и друга не пасва!

 

Сякаш обувката стъклена търся,

или красавицата, скрита под магарешка кожа...

Прости ми! Опитах настрани да те сложа -

но съдбата нашепва отново за тебе!...

 

Опитах!

Но само с тебе политах!

Това е!

Сърцето си знае!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...