Опитай да бъдеш безсребърник.
Пробвай поне.
Припомни си забравена радост.
Разтвори ръцете си като криле.
Леко е.
Три лозови пръчки посади, наречи -
за щастие, обич и лудост.
Кой го прави? Не питай.
Това си ти...
Хайде, отлитай.
Какво по-щастливо сбъдване от това -
обичта ненадейно връхлита,
кое е по-нормално от лудостта...?
Безсребърник да бъдеш опитай...
© Маргарита Василева Все права защищены