Опитвам да открия любовта
в очите ти - усмихващи се още,
забравил, че е птица и с крила
за миг ще литне в есенните нощи.
Прогонена от моята любов,
която в златна клетка я постави,
нечуваща - самотния ù зов
на песните ù - плачещи в окови.
Незнаеща, че влюбеният студ,
със който мойте мисли я обвиха,
замръзнал е по нежната ù плът
и в чувствата, които я плениха.
Опитвам да открия любовта
в очите ти - докосващи ме още,
но чувствам, че не мога да спася
душата ù - от есенните нощи...
© Чавдар Все права защищены