17 июл. 2011 г., 23:50

Опора

677 0 5

Витално си и приказно хвърчило,

как искам да те уловя!

През детските години ти премина,

днес мога ли да те спася?

От битки ежедневни и нелеки

не, няма да те нараня!

Лети, лети спокойно, ще те чакам

и няма, няма да заспя!

Ще дойда с теб света да преоткрия -

премъдър, стар и разнолик!

Ти край ли си, начало на връвчица,

но здраво стискам те - щастлив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Улови мига и търси вечности!
  • Здраво стискай връвчицата на живота хвърчило
    всичко ново прегръщай, всичко старо помни.
    Че на тази планета всеки нов посетител
    ще остави след себе си дълги цветни черти...

    Поздравления за оптимизма, Мариолче!
  • !!!
  • ***
  • От тук извира една жизненост, виталност, свежест, спокойствие. Много подходящо за оправяне на настроение. Поздрав за този афектен стих.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...