20 окт. 2010 г., 16:19

Оправдания

2.4K 1 14

 

 

Ако имах живот, бих го дала на теб,

ала той беше блатен и блудкав –

като супа от охлюви, жаби и мед,

с щипка лъжи, че е вкусна.

 

Ако имах любов, бих я дала на теб...

И приятели толкова имам.

Просто нямам този шибан късмет.

Потресаващо лъхам на зима.

 

Ако имах и смях, бих го дала на теб,

ала всички идиоти умряха.

Не ми вярваш?! И аз. Но така ми се ще...

Виж ме! Станах бълха и се скапах.

 

Ако имах пространство, бих го дала на теб.

Но съм малко нищожно създание.

Нямам нищичко – само прокъсан каскет –

а под него безброй оправдания.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...