20 окт. 2010 г., 16:19

Оправдания

2.4K 1 14

 

 

Ако имах живот, бих го дала на теб,

ала той беше блатен и блудкав –

като супа от охлюви, жаби и мед,

с щипка лъжи, че е вкусна.

 

Ако имах любов, бих я дала на теб...

И приятели толкова имам.

Просто нямам този шибан късмет.

Потресаващо лъхам на зима.

 

Ако имах и смях, бих го дала на теб,

ала всички идиоти умряха.

Не ми вярваш?! И аз. Но така ми се ще...

Виж ме! Станах бълха и се скапах.

 

Ако имах пространство, бих го дала на теб.

Но съм малко нищожно създание.

Нямам нищичко – само прокъсан каскет –

а под него безброй оправдания.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...