Oct 20, 2010, 4:19 PM

Оправдания

  Poetry
2.4K 1 14

 

 

Ако имах живот, бих го дала на теб,

ала той беше блатен и блудкав –

като супа от охлюви, жаби и мед,

с щипка лъжи, че е вкусна.

 

Ако имах любов, бих я дала на теб...

И приятели толкова имам.

Просто нямам този шибан късмет.

Потресаващо лъхам на зима.

 

Ако имах и смях, бих го дала на теб,

ала всички идиоти умряха.

Не ми вярваш?! И аз. Но така ми се ще...

Виж ме! Станах бълха и се скапах.

 

Ако имах пространство, бих го дала на теб.

Но съм малко нищожно създание.

Нямам нищичко – само прокъсан каскет –

а под него безброй оправдания.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...