20 oct 2010, 16:19

Оправдания

  Poesía
2.4K 1 14

 

 

Ако имах живот, бих го дала на теб,

ала той беше блатен и блудкав –

като супа от охлюви, жаби и мед,

с щипка лъжи, че е вкусна.

 

Ако имах любов, бих я дала на теб...

И приятели толкова имам.

Просто нямам този шибан късмет.

Потресаващо лъхам на зима.

 

Ако имах и смях, бих го дала на теб,

ала всички идиоти умряха.

Не ми вярваш?! И аз. Но така ми се ще...

Виж ме! Станах бълха и се скапах.

 

Ако имах пространство, бих го дала на теб.

Но съм малко нищожно създание.

Нямам нищичко – само прокъсан каскет –

а под него безброй оправдания.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...