5 нояб. 2004 г., 00:13

Опрощение

1.3K 0 0
Обичам те толкова много,
че не знаия ка да ти простя?!
Как да ти дам опро6тение,
без пак да се нараня?!
Ти трън си забит във ръката
и давам ти пак тази ръка.
Не искам,сърцето умира.
Как теб и себе си
да спася?
Не знам кои кого ще променя.
Не мога и с вечна лъжа.
И пак аз приемаики грешките,
без глас пак ридая,сама!
Така те обичам и мъча се.
Нима те излъгах.Крещтя!
Целувам и бавно погубвам се.
Пак давя се
искаики да те спра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...