Обичам те толкова много,
че не знаия ка да ти простя?!
Как да ти дам опро6тение,
без пак да се нараня?!
Ти трън си забит във ръката
и давам ти пак тази ръка.
Не искам,сърцето умира.
Как теб и себе си
да спася?
Не знам кои кого ще променя.
Не мога и с вечна лъжа.
И пак аз приемаики грешките,
без глас пак ридая,сама!
Така те обичам и мъча се.
Нима те излъгах.Крещтя!
Целувам и бавно погубвам се.
Пак давя се
искаики да те спра!