27 сент. 2017 г., 19:20

Оптимистично

540 1 2

В трудностите има светлина.

Трябва само ясно да я видим,

да забравим всякаква вина,

всички грешки, злоби и обиди.

 

Всичките проблеми са ни мост.

В себе си по него да се върнем.

Да си бъдем брат, баща и гост.

В сила слабостта си да превърнем.

 

Ако болка спряла е до нас,

ако само черно е в деня ни,

в този безутешен, страшен час

трябва залък вяра. Да нахраним

 

всички лоши демони с добро.

От тъгата да си вържем люлка.

И ще легне мракът на ребро.

В шепите ни ще изгрей светулка.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...