Sep 27, 2017, 7:20 PM

Оптимистично

  Poetry » Other
533 1 2

В трудностите има светлина.

Трябва само ясно да я видим,

да забравим всякаква вина,

всички грешки, злоби и обиди.

 

Всичките проблеми са ни мост.

В себе си по него да се върнем.

Да си бъдем брат, баща и гост.

В сила слабостта си да превърнем.

 

Ако болка спряла е до нас,

ако само черно е в деня ни,

в този безутешен, страшен час

трябва залък вяра. Да нахраним

 

всички лоши демони с добро.

От тъгата да си вържем люлка.

И ще легне мракът на ребро.

В шепите ни ще изгрей светулка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....