8 февр. 2011 г., 15:18

Опънати на паяжина нежност

973 0 0

Не съм запомнила в очите ти

кристални капки от наслада,

нито слънчеви лъчи,

защото утринното слънце в тях го няма...

Понеже тях ги няма!

А аз съм никъде -

Вселена цяла е изчезнала...

Напразно, виждах се в очите ти

все радостна и силна, и прекрасна,

а ъгълчетата на устните ми

опънати на паяжина нежност!

И музика! Галантна смисленост,

преплетена в абсурдността на вяра;

обичайки, не търсех истинност;

вярата без курс и карта плава...

Към водопади!

Не съм намерила крилете си!

Къде, за Бога, ще те търся?!

Щом малкият ни свят се счупи

сред хаоса и нищото

с едно от крехките, разпръснати парченца,

плаваш още, някъде,

или потънал си...

 

07.II.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...