Не съм запомнила в очите ти
кристални капки от наслада,
нито слънчеви лъчи,
защото утринното слънце в тях го няма...
Понеже тях ги няма!
А аз съм никъде -
Вселена цяла е изчезнала...
Напразно, виждах се в очите ти
все радостна и силна, и прекрасна,
а ъгълчетата на устните ми
опънати на паяжина нежност!
И музика! Галантна смисленост,
преплетена в абсурдността на вяра;
обичайки, не търсех истинност;
вярата без курс и карта плава...
Към водопади!
Не съм намерила крилете си!
Къде, за Бога, ще те търся?!
Щом малкият ни свят се счупи
сред хаоса и нищото
с едно от крехките, разпръснати парченца,
плаваш още, някъде,
или потънал си...
07.II.2011
© Ива Todos los derechos reservados