Опънати на паяжина нежност

Не съм запомнила в очите ти

кристални капки от наслада,

нито слънчеви лъчи,

защото утринното слънце в тях го няма...

Понеже тях ги няма!

А аз съм никъде -

Вселена цяла е изчезнала...

Напразно, виждах се в очите ти

все радостна и силна, и прекрасна,

а ъгълчетата на устните ми

опънати на паяжина нежност!

И музика! Галантна смисленост,

преплетена в абсурдността на вяра;

обичайки, не търсех истинност;

вярата без курс и карта плава...

Към водопади!

Не съм намерила крилете си!

Къде, за Бога, ще те търся?!

Щом малкият ни свят се счупи

сред хаоса и нищото

с едно от крехките, разпръснати парченца,

плаваш още, някъде,

или потънал си...

07.II.2011