Не съм запомнила в очите ти
кристални капки от наслада,
нито слънчеви лъчи,
защото утринното слънце в тях го няма...
Понеже тях ги няма!
А аз съм никъде -
Вселена цяла е изчезнала...
Напразно, виждах се в очите ти
все радостна и силна, и прекрасна,
а ъгълчетата на устните ми
опънати на паяжина нежност!
И музика! Галантна смисленост, ...