6 дек. 2024 г., 17:43

Оранжев код

515 0 0

Сняг се трупа на парцали,  

паниката завладя ни

„Оранжев код“ ни обявиха

 и ни изплашиха.

 

Забравихме отминалите зими снежни

със метър сняг поне

и пързаляхме се ние до късни доби,

със шейни и кой, с какво намери за добре.

 

Да направим „Снежко“ във снега,

за нас си беше удоволствие -

да му изградим, от моркова, носа и

къде без усмивка и уста?

 

Игра със „снежни топки“ си беше забавление

и  макар със ръкавици мокри

наслаждавахме се на страхотно приключение.

 

Такава беше нашата игра,

такива бяха наще зими,

а сега – паднала снежинката една

и заплаха, за нас, била е тя.

 

L.D.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лозена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...