Орел
На Пламен Ставрев
Родих се сред вековните скали —
по залез, сред мълчание гранитно —
в чертозите на старите орли,
където гърбавото ехо скита...
Прекрасен беше дивият ми свят,
в живота ми се гонеха сезони,
а в нервно режисиран кръговрат
танцуваха природните закони.
Стихии пет гравираха ме с плам
(с безумни пируети в пет посоки)
в зениците със огнен пентаграм —
екслибрисът на мълнии безоки.
Дерях до кръв небето със криле,
а глутница звезди ми бяха свита...
И ръфахме от лунното филе
до изгрев. Кръвожадно. Без насита.
Но остарях. А исках горда смърт —
та аз владеех урви страховити...
Как да умра позорно като кърт,
щом цял живот царувал съм в скалите?
Прегърнах буря — ослепи ме гръм.
Сред бяла зима, недочакал пролет.
Горгона адска залюля ме в сън...
Орлите винаги умират в полет!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дениса Деливерска Все права защищены
