22 нояб. 2018 г., 07:25

Ореол

584 1 8

Светлината край теб

е поръбена с мрак и прах.

Мастилото капе пак: грях! грях!

Светостта не попива.

В очите стаена жал.

Така им отива

светът

оцелял.

 

19.11.2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Влади. Аз, за разлика от Достоевски смятам, че състраданието спасява света, а не красотата. Но за да изискваме състрадание, самите ние трябва да сме способни да го изпитваме. Което си е направо подвиг в днешните трудни времена.
  • Както когато учиш нещо, материята се усложнява с всеки научен урок, така и при преодоляването на една страст, се появява друга, по-коварна и по-трудно изкоренима, това е част от духовното израстване и развитието на личността.
  • В "Зверче" става въпрос за изкореняване на страстите, някои от които са ни много скъпи. Но подвигът на светостта не е достъпен за всички, включително и за мен. Обикновено, ако изкорениш една страст, на нейно място идва друга, понякога дори по-опасна, имат си градация, като най-унищожителната е гордостта, която ние най-трудно различаваме. Но да не ти преразказвам "Добротолюбие", ако проявяваш интерес, ще си го прочетеш.
  • Благодаря, Мария! Името си много го харесвам, а и то си има свое значение, както разбира си и твоето си има своята красота.
  • Имам стихотворение със заглавие "Зверче", но то е малко тъжно. Така че ще се въздържа да те слагам в тази категория. Имаш си хубаво име, което носят и мои близки хора, така че бъди си Илияна или Лиа, няма лошо.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...