МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
982 3964
22 нояб. 2018 г., 07:25

Ореол 

  Поэзия
354 1 9

Светлината край теб

е поръбена с мрак и прах.

Мастилото капе пак: грях! грях!

Светостта не попива.

В очите – стаена жал.

Така им отива

светът

оцелял.

 

19.11.2018

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Влади. Аз, за разлика от Достоевски смятам, че състраданието спасява света, а не красотата. Но за да изискваме състрадание, самите ние трябва да сме способни да го изпитваме. Което си е направо подвиг в днешните трудни времена.
  • Много е хубаво! Аплодисменти!
  • Както когато учиш нещо, материята се усложнява с всеки научен урок, така и при преодоляването на една страст, се появява друга, по-коварна и по-трудно изкоренима, това е част от духовното израстване и развитието на личността.
  • В "Зверче" става въпрос за изкореняване на страстите, някои от които са ни много скъпи. Но подвигът на светостта не е достъпен за всички, включително и за мен. Обикновено, ако изкорениш една страст, на нейно място идва друга, понякога дори по-опасна, имат си градация, като най-унищожителната е гордостта, която ние най-трудно различаваме. Но да не ти преразказвам "Добротолюбие", ако проявяваш интерес, ще си го прочетеш.
  • Благодаря, Мария! Името си много го харесвам, а и то си има свое значение, както разбира си и твоето си има своята красота.
  • Имам стихотворение със заглавие "Зверче", но то е малко тъжно. Така че ще се въздържа да те слагам в тази категория. Имаш си хубаво име, което носят и мои близки хора, така че бъди си Илияна или Лиа, няма лошо.
  • Мария, разсмя ме! Моля, винаги съм на разположение...Но без "Любимка", че да ти кажа повече може да съм за "Зверче!". Това в кръга на шегата, но - да, както написах ,макар заради сложността и формите им, някои от стиховете ти да присъстват в любими, точно този и още един, са ми наистина мили и си имам предпочитания към тях. Хубав ден да имаш!
  • Благодаря, Лиа. След толкова постоянство от твоя страна с "Любими" /за което сърдечно ти благодаря/ ми стана "Любимка". Усмивка. Това стихотворение написах веднага след публикуването на "Пестеливост". Светостта е един възможен изход /най-екстреният/. Стълбичките и батутите са по-ординарните, човешки средства. Бог и светиите му се намесват само там, където другите средства са изчерпани.
  • Мария - това наистина много ми хареса! Зад всеки ред в мен изпулват хиляди нови и нови, като строител на мисловни небостъргачи. Поздравявам те и прибирам в любими!
Предложения
: ??:??