22 nov 2018, 7:25

Ореол

  Poesía
582 1 8

Светлината край теб

е поръбена с мрак и прах.

Мастилото капе пак: грях! грях!

Светостта не попива.

В очите стаена жал.

Така им отива

светът

оцелял.

 

19.11.2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Влади. Аз, за разлика от Достоевски смятам, че състраданието спасява света, а не красотата. Но за да изискваме състрадание, самите ние трябва да сме способни да го изпитваме. Което си е направо подвиг в днешните трудни времена.
  • Както когато учиш нещо, материята се усложнява с всеки научен урок, така и при преодоляването на една страст, се появява друга, по-коварна и по-трудно изкоренима, това е част от духовното израстване и развитието на личността.
  • В "Зверче" става въпрос за изкореняване на страстите, някои от които са ни много скъпи. Но подвигът на светостта не е достъпен за всички, включително и за мен. Обикновено, ако изкорениш една страст, на нейно място идва друга, понякога дори по-опасна, имат си градация, като най-унищожителната е гордостта, която ние най-трудно различаваме. Но да не ти преразказвам "Добротолюбие", ако проявяваш интерес, ще си го прочетеш.
  • Благодаря, Мария! Името си много го харесвам, а и то си има свое значение, както разбира си и твоето си има своята красота.
  • Имам стихотворение със заглавие "Зверче", но то е малко тъжно. Така че ще се въздържа да те слагам в тази категория. Имаш си хубаво име, което носят и мои близки хора, така че бъди си Илияна или Лиа, няма лошо.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...