9 июл. 2019 г., 09:18

Ореолното човечество

783 9 22

Мои бели братя и сестри,

разцъфтели в бяла тишина,

пременени с бяла обич,

приемете бялата ми мисъл

с бялата ми питаща душа.

 

Мои бели братя и сестри,

жадно търся бялата пътека,

скрита в бяла светлина,

но мъглата, бялата мъгла,

пие стъпките ви бели.

 

Мои бели братя и сестри,

бели птици пак дочувам,

белите им гласове кънтят

и трелите на бялата им песен

тихо носят бялата надежда.

 

Мои бели братя и сестри,

все очаквам бяла радост.

Дайте знак с усмивка бяла,

за да видя бялата ни среща,

мои бели братя и сестри!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...