Jul 9, 2019, 9:18 AM

Ореолното човечество

  Poetry » Other
784 9 22

Мои бели братя и сестри,

разцъфтели в бяла тишина,

пременени с бяла обич,

приемете бялата ми мисъл

с бялата ми питаща душа.

 

Мои бели братя и сестри,

жадно търся бялата пътека,

скрита в бяла светлина,

но мъглата, бялата мъгла,

пие стъпките ви бели.

 

Мои бели братя и сестри,

бели птици пак дочувам,

белите им гласове кънтят

и трелите на бялата им песен

тихо носят бялата надежда.

 

Мои бели братя и сестри,

все очаквам бяла радост.

Дайте знак с усмивка бяла,

за да видя бялата ни среща,

мои бели братя и сестри!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...