9 jul 2019, 9:18

Ореолното човечество

  Poesía » Otra
779 9 22

Мои бели братя и сестри,

разцъфтели в бяла тишина,

пременени с бяла обич,

приемете бялата ми мисъл

с бялата ми питаща душа.

 

Мои бели братя и сестри,

жадно търся бялата пътека,

скрита в бяла светлина,

но мъглата, бялата мъгла,

пие стъпките ви бели.

 

Мои бели братя и сестри,

бели птици пак дочувам,

белите им гласове кънтят

и трелите на бялата им песен

тихо носят бялата надежда.

 

Мои бели братя и сестри,

все очаквам бяла радост.

Дайте знак с усмивка бяла,

за да видя бялата ни среща,

мои бели братя и сестри!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...