19 янв. 2008 г., 10:55

Орфеев дар

1.3K 0 26

Нежен вятър притчи шепне

с дъх на билки и цветя.

Мигом с пръчица вълшебна

възкресява древността.

 

Сее милост и надежда -

да покълне Любовта.

С вяра в бъдното се вглежда -

носи новото в света.

 

Вчера, днес и утре пеят

химн за сбъдната мечта.

Родопеецът живее

и ни слива с Вечността...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно пишеш, Вилдан!
    Поздравчета и от мен!
  • Ах,Вилдан...НЕ съм влизала скоро, понеже нямах никакво време...Твоите стихове са едни от произведенията, които най-много ми липсват от този сайт..Поздравявам те! Както винаги си се справила чудесно!!!
  • Като песен се лее твоята поезия!
    И Орфей би се гордял с такава
    своя наследница!
  • ...Нежен вятър притчи шепне
    с дъх на билки и цветя....

    Довя прелестното ухание до мен...Браво, Феичка!!!
  • Докосване до вечността! Феичке! Поздравления!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...