19.01.2008 г., 10:55

Орфеев дар

1.3K 0 26

Нежен вятър притчи шепне

с дъх на билки и цветя.

Мигом с пръчица вълшебна

възкресява древността.

 

Сее милост и надежда -

да покълне Любовта.

С вяра в бъдното се вглежда -

носи новото в света.

 

Вчера, днес и утре пеят

химн за сбъдната мечта.

Родопеецът живее

и ни слива с Вечността...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно пишеш, Вилдан!
    Поздравчета и от мен!
  • Ах,Вилдан...НЕ съм влизала скоро, понеже нямах никакво време...Твоите стихове са едни от произведенията, които най-много ми липсват от този сайт..Поздравявам те! Както винаги си се справила чудесно!!!
  • Като песен се лее твоята поезия!
    И Орфей би се гордял с такава
    своя наследница!
  • ...Нежен вятър притчи шепне
    с дъх на билки и цветя....

    Довя прелестното ухание до мен...Браво, Феичка!!!
  • Докосване до вечността! Феичке! Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...