2 мар. 2008 г., 17:51

---Орхидея---

1.1K 0 7
На Деян...


Във стаята легло от бели орхидеи -
разлива таен аромат и блян.
Две, слети са телата-
обгърнати във свян...
Жадно вплетени в едно ръце -
устни, жар...
политаме със сребърни криле...
Летим щастливи в необятното небе -
красиви, сякаш диви са сърцата две...
Отварям аз клепачи натежали,
да погледана твоето лице,
с желание да бъда твоя
и в непознати светове...
И ти покриваш със листенца
нежното ми тяло, потрепервам -
цялата съм в бяло...
А ароматът слива се с дъха ни -
сякаш две души безплътни...
Прошепваш тихо, едва-
парещи звезди изгряват във нощта.
И отново в орхидея нежна,
ще скрия любовта си,
за да ти я дам аз някой ден -
денят, във който ще си винаги до мен...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латифа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...