Фрейдис (Даниела Б.)
4 0
28 окт. 2019 г., 07:50

Орион 

  Поэзия » Философская
828 0 1

В пелерина от мъртви звезди,

с корона от цъфнала ръж,

окъпан в сетни пролетни лъчи

прекоси той небето надлъж.

И строполи се в морето на части,

събра се, та пак полетя

щом усети, че тук е нещастен

и сам на самотна земя.

Не знаеше как да заплаче,

не знаеше що е тъга –

със смях сардоничен, провлачен

препусна той към нощта.

Открих го вчера по пладне –

предал вече Богу душа

с усмивка в очите си жадни –

пак сам на самотна земя.

© Даниела Б. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??