Орион
В пелерина от мъртви звезди,
с корона от цъфнала ръж,
окъпан в сетни пролетни лъчи
прекоси той небето надлъж.
И строполи се в морето на части,
събра се, та пак полетя
щом усети, че тук е нещастен
и сам на самотна земя.
Не знаеше как да заплаче,
не знаеше що е тъга –
със смях сардоничен, провлачен
препусна той към нощта.
Открих го вчера по пладне –
предал вече Богу душа
с усмивка в очите си жадни –
пак сам на самотна земя.
© Даниела Б. All rights reserved.
