Фрейдис (Даниела Б.)
4 0
Oct 28, 2019, 7:50 AM

Орион 

  Poetry » Phylosophy
829 0 1

В пелерина от мъртви звезди,

с корона от цъфнала ръж,

окъпан в сетни пролетни лъчи

прекоси той небето надлъж.

И строполи се в морето на части,

събра се, та пак полетя

щом усети, че тук е нещастен

и сам на самотна земя.

Не знаеше как да заплаче,

не знаеше що е тъга –

със смях сардоничен, провлачен

препусна той към нощта.

Открих го вчера по пладне –

предал вече Богу душа

с усмивка в очите си жадни –

пак сам на самотна земя.

© Даниела Б. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??