Фрейдис (Даниела Б.)
3 0
28.10.2019 г., 7:50 ч.

Орион 

  Поезия » Философска
928 0 1

В пелерина от мъртви звезди,

с корона от цъфнала ръж,

окъпан в сетни пролетни лъчи

прекоси той небето надлъж.

И строполи се в морето на части,

събра се, та пак полетя

щом усети, че тук е нещастен

и сам на самотна земя.

Не знаеше как да заплаче,

не знаеше що е тъга –

със смях сардоничен, провлачен

препусна той към нощта.

Открих го вчера по пладне –

предал вече Богу душа

с усмивка в очите си жадни –

пак сам на самотна земя.

© Даниела Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??