valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
19 янв. 2007 г., 16:13

ОРИС 

  Поэзия
815 0 9

                                                                  На Вл.Висоцки

Обикваха те всички, щом те чуеха.

Ти истини горчиви не спестяваше.

Бунтуваше се срещу подлеците

и на лъжците също не прощаваше.

Цигарата в устата бе прегърбена

 а водката недоизпита - все обърната.

 

Какъв не беше в краткия си път, но истински.

В душите - разногласни струни, все надничаше.

Дори във вълчите уста се тикаше.

(Дали си се страхувал там? - Едва ли.)

Със ураганния си глас ковеше думи

 и стреляше със тях - като с куршуми.

 

Ти знаеше - кога ще скъса струната

 мига на земното ти съществуване.

Конете си пришпори срещу пропастта -

в очакване на вечното пътуване.

Цигарата във пепелника бе превита,

а водката обърната – недоизпита.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обичам да те чета!!!
  • Злате, утре като станеш, ме събуди да пием кафе, а пък за дуела..моето оръжие е перото. Давай тема и ще видим
  • ей полека това неса думи от небитието а от сърцето!!!ДУЕЛ САМО В КРЪЧМИТЕ И ТО СЛЕД ПРЕДОЗИРАНЕ!!!
  • Мери, автора си заслужава
    А кой пръв, кой следващ - утре сутрин те каня на дуел да разрешиме спора.
  • Ей, Злате, аз го казах първа!
  • ...и в мое, Вальо.
  • Много е хубаво. В мое лице вече имаш постоянен читател.
  • Да помним великите, браво!
  • Браво, Валентин! Спечели си постоянен фен.
    Аз съм луд почитател на Висоцки и също имам посветено на него стихотворение.
Предложения
: ??:??