13 нояб. 2008 г., 17:50

Орис

710 0 12
ОРИС
                   
На майка ми

Севернякът бавно носи,
почернели от вина,
натежалите въпроси...
Как я караш у дома?
И като от жива рана,
жар, примесена с печал,
с облаците над Балкана
в здрачината се смълча.
Нощем мисъл не заспива,
бди със старата луна
и в росата се излива...
Що за орис е това?
Девет свята да пребродя,
всички билки да сбера,
да намеря, не, не мога,
лек за мъка по дома.
Пилците се разпиляха
с неукрепнали крила.
Търся дом под чужда стряха.
Остарявам от вина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Цандева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Продължавай да пееш и пишеш, орисана си!
  • тези думи неминуемо влизат в душата и сърцето...
    почитания, Геновева...
  • запознай го този стих със .... ноти....
  • Явно съм уловила мига, когато душевната болка е непоносима...Така ще си умра с отворени очи по родния край... Благодаря ви за топлите думи.Текстът отдавна е песен, но нямам запис...
  • Ей пеещо момиче, като се оправиш с компаса и земното привличане се обади! Зем.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...