13.11.2008 г., 17:50 ч.

Орис 

  Поезия » Философска
520 0 12
ОРИС
                   
На майка ми

Севернякът бавно носи,
почернели от вина,
натежалите въпроси...
Как я караш у дома?
И като от жива рана,
жар, примесена с печал,
с облаците над Балкана
в здрачината се смълча.
Нощем мисъл не заспива,
бди със старата луна
и в росата се излива...
Що за орис е това?
Девет свята да пребродя,
всички билки да сбера,
да намеря, не, не мога,
лек за мъка по дома.
Пилците се разпиляха
с неукрепнали крила.
Търся дом под чужда стряха.
Остарявам от вина.

© Геновева Цандева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??