ОРИС
На майка ми
Севернякът бавно носи,
почернели от вина,
натежалите въпроси...
Как я караш у дома?
И като от жива рана,
жар, примесена с печал,
с облаците над Балкана
в здрачината се смълча.
Нощем мисъл не заспива,
бди със старата луна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up