Nov 13, 2008, 5:50 PM

Орис

717 0 12
ОРИС
                   
На майка ми

Севернякът бавно носи,
почернели от вина,
натежалите въпроси...
Как я караш у дома?
И като от жива рана,
жар, примесена с печал,
с облаците над Балкана
в здрачината се смълча.
Нощем мисъл не заспива,
бди със старата луна
и в росата се излива...
Що за орис е това?
Девет свята да пребродя,
всички билки да сбера,
да намеря, не, не мога,
лек за мъка по дома.
Пилците се разпиляха
с неукрепнали крила.
Търся дом под чужда стряха.
Остарявам от вина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Цандева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Продължавай да пееш и пишеш, орисана си!
  • тези думи неминуемо влизат в душата и сърцето...
    почитания, Геновева...
  • запознай го този стих със .... ноти....
  • Явно съм уловила мига, когато душевната болка е непоносима...Така ще си умра с отворени очи по родния край... Благодаря ви за топлите думи.Текстът отдавна е песен, но нямам запис...
  • Ей пеещо момиче, като се оправиш с компаса и земното привличане се обади! Зем.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...