10 дек. 2008 г., 20:21

Орисана

1.3K 0 3
 

Орисана

 

 

Поредна вечер...

Тъмно... Тихо...

Седя в ъгъла... Сама...

Със спомените си...

Седя и мисля за теб...

За времето, когато бяхме заедно...

Тежи ми нещо... Боли...

Опитвам се да притъпя болката, но не мога...

Безсилна съм да сторя нещо...

Сълзи се стичат по лицето ми, изтривам ги с ръка...

Но никога не ще изтрия стаената в душата си по теб тъга...

Защо, по дяволите?... Все на мен...

Обичам те, макар да си далеч от мен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...