10 дек. 2008 г., 20:21

Орисана

1.2K 0 3
 

Орисана

 

 

Поредна вечер...

Тъмно... Тихо...

Седя в ъгъла... Сама...

Със спомените си...

Седя и мисля за теб...

За времето, когато бяхме заедно...

Тежи ми нещо... Боли...

Опитвам се да притъпя болката, но не мога...

Безсилна съм да сторя нещо...

Сълзи се стичат по лицето ми, изтривам ги с ръка...

Но никога не ще изтрия стаената в душата си по теб тъга...

Защо, по дяволите?... Все на мен...

Обичам те, макар да си далеч от мен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...