10 дек. 2008 г., 20:21

Орисана

1.2K 0 3
 

Орисана

 

 

Поредна вечер...

Тъмно... Тихо...

Седя в ъгъла... Сама...

Със спомените си...

Седя и мисля за теб...

За времето, когато бяхме заедно...

Тежи ми нещо... Боли...

Опитвам се да притъпя болката, но не мога...

Безсилна съм да сторя нещо...

Сълзи се стичат по лицето ми, изтривам ги с ръка...

Но никога не ще изтрия стаената в душата си по теб тъга...

Защо, по дяволите?... Все на мен...

Обичам те, макар да си далеч от мен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...