Dec 10, 2008, 8:21 PM

Орисана

  Poetry » Love
1.2K 0 3
 

Орисана

 

 

Поредна вечер...

Тъмно... Тихо...

Седя в ъгъла... Сама...

Със спомените си...

Седя и мисля за теб...

За времето, когато бяхме заедно...

Тежи ми нещо... Боли...

Опитвам се да притъпя болката, но не мога...

Безсилна съм да сторя нещо...

Сълзи се стичат по лицето ми, изтривам ги с ръка...

Но никога не ще изтрия стаената в душата си по теб тъга...

Защо, по дяволите?... Все на мен...

Обичам те, макар да си далеч от мен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...