Орисани
Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.
Яхваме безличните си пътища -
бивше обещание за светло утре
и преплетени съдбите ни изпъкват -
сини вени пред фатално спукване.
По следите ни пълзи бръшлянът,
стъпките последни заличава.
Скрива бавно трепетните тайни
и пристига вечната забрава.
Сякаш вчера с топлите си пръсти
сплитахме отчаяно решетки...
погледите ни през тях се скръстваха
по-щастливи в златните си клетки.
... Ала днес през облаци прозира
сянката на времето надвиснало.
Като хълм затулва с тяло изгрева
и завинаги един без друг орисва ни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
