30.03.2014 г., 22:42  

Орисани

1K 5 12


Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.

Яхваме безличните си пътища -
бивше обещание за светло утре
и преплетени съдбите ни изпъкват -
сини вени пред фатално спукване.

По следите ни пълзи бръшлянът,
стъпките последни заличава.
Скрива бавно трепетните тайни
и пристига вечната забрава.

Сякаш вчера с топлите си пръсти
сплитахме отчаяно решетки...
погледите ни през тях се скръстваха
по-щастливи в златните си клетки.

 ... Ала днес през облаци прозира
сянката на времето надвиснало.
Като хълм затулва с тяло изгрева
и завинаги един без друг орисва ни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... Ала днес през облаци прозира
    сянката на времето надвиснало.
    Като хълм затулва с тяло изгрева
    и завинаги един без друг орисва ни...

    Браво много хубаво.Използвани са много точни думи заописанието
  • Невероятно хубаво е...
  • Благодаря ти, Красимире! Трогнаха ме хубавите ти думи. Всеки от пишещото братство има нужда и от външно поощрение /въпреки, че се сверява и с вътрешния си глас/. И е толкова приятно, когато това поощрение е налице.

    От мен - много нови поетични успехи!: Мисана
  • Прецизни метафори, епитети и глаголи, водещи към натрапчивото внушение за безперспективност, запустение и предопределена обреченост...
    Отлично изграден, силен стих!
  • Мерси Санвали! Много ми хареса коментарът ти. Да, Любовта Е. Защото Любовта е едно от лицата на Истината. А Истина идва от "ист" /т.е. "Е"/.
    Тя Е, но ние нямаме сетива за нея, освен Съвестта. И затова тъжно, но вярно звучат думите на Блез Паскал: "Земята не е отечество за Истината. Тя броди непозната между хората."

    Желая ти много нови хубави стихотворения!: Мисана

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...