vega666 (Младен Мисана)
1582 14433
30.03.2014 г., 22:42 ч.  

Орисани 

  Поезия » Любовна
866 5 12


Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.

Яхваме безличните си пътища -
бивше обещание за светло утре
и преплетени съдбите ни изпъкват -
сини вени пред фатално спукване.

По следите ни пълзи бръшлянът,
стъпките последни заличава.
Скрива бавно трепетните тайни
и пристига вечната забрава.

Сякаш вчера с топлите си пръсти
сплитахме отчаяно решетки...
погледите ни през тях се скръстваха
по-щастливи в златните си клетки.

 ... Ала днес през облаци прозира
сянката на времето надвиснало.
Като хълм затулва с тяло изгрева
и завинаги един без друг орисва ни...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... Ала днес през облаци прозира
    сянката на времето надвиснало.
    Като хълм затулва с тяло изгрева
    и завинаги един без друг орисва ни...

    Браво много хубаво.Използвани са много точни думи заописанието
  • Невероятно хубаво е...
  • Благодаря ти, Красимире! Трогнаха ме хубавите ти думи. Всеки от пишещото братство има нужда и от външно поощрение /въпреки, че се сверява и с вътрешния си глас/. И е толкова приятно, когато това поощрение е налице.

    От мен - много нови поетични успехи!: Мисана
  • Прецизни метафори, епитети и глаголи, водещи към натрапчивото внушение за безперспективност, запустение и предопределена обреченост...
    Отлично изграден, силен стих!
  • Мерси Санвали! Много ми хареса коментарът ти. Да, Любовта Е. Защото Любовта е едно от лицата на Истината. А Истина идва от "ист" /т.е. "Е"/.
    Тя Е, но ние нямаме сетива за нея, освен Съвестта. И затова тъжно, но вярно звучат думите на Блез Паскал: "Земята не е отечество за Истината. Тя броди непозната между хората."

    Желая ти много нови хубави стихотворения!: Мисана
  • Да, тъжно е, Младен! Но съм съгласна, че светлината и тъмнината са две лица на едно нещо. Любовта, тя просто Е - към всичко което ни заобикаля.

    Поздравявам те за този хубав стих!
  • 1. Благодаря за този хубав анализ, Елица! Мракът е другото лице на светлината и това което пиша отразява това лице. Пролетта за мен означава само едно име. И само това име може да внесе светлината, за която говориш. Ако поиска.

    Хубава седмица от мен и привет на слънчева Калифорния!: Мисана

    2. Мерси Райна! Трогнат съм. Може би понякога съумявам да оставя тръпчив вкус. Хареса ми казаното от теб:
    "
    А това е смисълът на поезията - да има послевкус."

    Отлична и вярна, според мен констатация, която ще запомня. Поздравявам те за нея!

    Най-сърдечни поздрави и от мен!: Мисана
  • За раздялата - като тежка и неотменна орис.

    "Безлични пътища...съдби - като вени пред спукване...бръшлянът, който пълзи по стъпките" и още много образи и детайли внушават чувството за самота и безнадеждност.

    Мрачните тонове преобладават в поезията ти, Мисана.
    Дано пролетта внесе светлина в душата ти!
  • Благодаря Павлина! Радвам се, че хареса стихотворението ми.

    Специален поздрав от мен!: Мисана
  • Тъжна орисия, но пък прекрасен стих!...
  • Мерси Веселка! И за оценката и за коментара ти. Трогнат съм, че хареса текста ми.

    Желая ти седмица с много попътен вятър!: Мисана
  • "Несигурна извивка"- едно от най-точните определения! Поздрави за интересния, хубав и замислящ стих!
Предложения
: ??:??