Mar 30, 2014, 10:42 PM  

Орисани

  Poetry » Love
1K 5 12


Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.

Яхваме безличните си пътища -
бивше обещание за светло утре
и преплетени съдбите ни изпъкват -
сини вени пред фатално спукване.

По следите ни пълзи бръшлянът,
стъпките последни заличава.
Скрива бавно трепетните тайни
и пристига вечната забрава.

Сякаш вчера с топлите си пръсти
сплитахме отчаяно решетки...
погледите ни през тях се скръстваха
по-щастливи в златните си клетки.

 ... Ала днес през облаци прозира
сянката на времето надвиснало.
Като хълм затулва с тяло изгрева
и завинаги един без друг орисва ни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... Ала днес през облаци прозира
    сянката на времето надвиснало.
    Като хълм затулва с тяло изгрева
    и завинаги един без друг орисва ни...

    Браво много хубаво.Използвани са много точни думи заописанието
  • Невероятно хубаво е...
  • Благодаря ти, Красимире! Трогнаха ме хубавите ти думи. Всеки от пишещото братство има нужда и от външно поощрение /въпреки, че се сверява и с вътрешния си глас/. И е толкова приятно, когато това поощрение е налице.

    От мен - много нови поетични успехи!: Мисана
  • Прецизни метафори, епитети и глаголи, водещи към натрапчивото внушение за безперспективност, запустение и предопределена обреченост...
    Отлично изграден, силен стих!
  • Мерси Санвали! Много ми хареса коментарът ти. Да, Любовта Е. Защото Любовта е едно от лицата на Истината. А Истина идва от "ист" /т.е. "Е"/.
    Тя Е, но ние нямаме сетива за нея, освен Съвестта. И затова тъжно, но вярно звучат думите на Блез Паскал: "Земята не е отечество за Истината. Тя броди непозната между хората."

    Желая ти много нови хубави стихотворения!: Мисана

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...