7 июн. 2024 г., 06:15

Орисия 

  Поэзия
160 0 0

 

Не е ли, наборе, за яд, не е ли?
Работихме в чужбина и неделите.
Завърнахме се трайно във Родината
и карикатура вече е картината... 

 

Надути перки, сякаш самолети,
а всъщност са си плюли на късмета
и нищоправенето яко го владеят...
Заплати вземат и добре живеят... 

 

Е, как се вписваме във тая драма?
От честен труд в реалността се пада.
Защо ни бе такава орисия,
да се доказваме сега на тия?... 

 

Защо, бе, наборе, изтръпват ми ръцете?
Аз винаги работя със сърцето!...
"Той има." - казват. Дават ми трохи...
Аз също имам своите мечти... 

 

Не сме ценени! Явно сме зараза!
Не, няма нищо вече да им казвам.
Наученото с тишина ще го завия.
Проклета емигрантска орисия... 

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??